Какво по-точно е коучингът?

Коучингът може да се сравни с работата на скулптор. Добрият коуч е способен да помогне на клиента си в извайването на негативните нагласи, в оформянето на по-продуктивни и ползотворни решения за личния си живот. Много от неравностите по скулптурата биват усъвършенствани с няколко ловки движения на майстора скулптор. Но, нека не сравняваме един жив човек със скулптура, нали?

Докато всяко движение на майстора скулптор по неговото произведение може да се види веднага, напредъкът по време на коучинг процесът зависи както от коуча, така и от клиента и често изисква време и усилия. Затова на първо място, коучингът е взаимен процес, базиран на връзка между двама събеседници с обща цел и направление – подобряване на живота на клиента, който е активен участник в случващото се.

Но все пак с какво се характеризира коучингът? Терминът произлиза от света на спорта - на английски "coaching" - процесът , а "coach" - човекът, предлагащ коучинг. Затова и наименованието остава запазено и до днес без буквален превод, а думи като консултант или съветник не се използват за да опишат този вид услуга. Добре, нека започнем от там, че коучингът не е психотерапия и не е обучение, въпреки че има допирни точки и с двете. Изключваме първото, защото коучът е спътник в процеса, а не експерт както психотерапевта, експертната роля е поверена на клиента, който е и отговорен за резултата от коучинга. Много важно разграничение е и че коучингът не се занимава така подробно с миналото както психотерапията, а си поставя за цел работата към едно по-добро в най-общ план бъдеще.

По отношение на приликите с обученията: клиентът неминуемо научава нови факти, техники и начини за справяне, които да използва след това. Но целта при коучинга е да се развият подходящите качества, да се разгърнат талантите и способностите, които всеки човек носи в себе си и които много често остават скрити, заради ограничаващи вярвания, идентификация с чужди ценности или просто липса на самочувствие.

За всичко това коучингът върши чудеса! Той разгръща силните ни страни, прави продуктивните действия, насочени към плана ни за действие по-устойчиви, справя се с предубеждения, ограничаващи нагласи и ни вдъхва кураж и увереност. Като резултат, връзките ни с хората около нас се подобряват значително, изграждаме устойчива представа за личните ни възможности и се доближаваме до нашите цели и мечти!

Александрина Василева, личен и лайф коуч 

За повече информация и въпроси може да се свържете с мен на моята фейсбук страница: https://www.facebook.com/Personal.Coach.Vasileva/ 

Или на моя Instagram профил: https://www.instagram.com/personal.coach.alex/ 

Get out of your head

Stop for a while and just do not think from your own perspective. Because everything that you are thinking, whether you like it or not, is somehow shaped by your subjective (connected with personal opinion) experience, memories, the books you've read, the conversations you've had (especially with yourself). But probably first and foremost the feelings you have felt and the way you interpreted them.

When you get out of your head, you start appreciating your surroundings, paying attention to sounds, voices, people that you probably haven't noticed for a while. Suddenly you are not the most important person in the world, even though your mind always tricks you into believing that (you know, the desire to survive and stuff). You are "just" a human being with unique traits, nothing more, nothing less.

Okay, why should you get out of your head in the first place, when it is perhaps the only place where you are in the center of the universe? Why would anyone want to leave such a nice place, such a comfort zone. Well, because sometimes it is a dangerous place to be. From a personal perspective, staying too long in my own company disconnects me from my surroundings and the people in it.

And not in a good way like in meditation when you disconnect so you can relax, recharge and be back in a couple of minutes. Here I am talking about those times when you feel the so called "bad" emotions such as frustration, anger, helplessness or even fear. In my opinion these come when I spend too much time (over)thinking and (over)analyzing. Because sure, my mind wants to protect me and these are some common though exaggerated methods to do so.

Getting out of your head means awareness. Awareness that your inner voice is not the only one and for sure not the one that is always right! The possibility that your own thoughts are found in someone else's mind is pretty high. So whenever you feel like your thoughts or your emotions are taking control of you, take a step back and observe it objectively. As hard as this seems to be, it helps changing the perspective and moving towards inner peace.

And some last word, I promise. What about this inner peace? Is it our natural state? Are the other people to blame when I can not balance it? Of course not. Think about it - there is a Nobel Peace Price for extraordinary achievements for contributions to the world peace. Well, I guess if someone has to do something to assure a state of peace, it is not a natural state (it's not like gravity - you may like it or not but it is there). So this means that you have to do something for your inner peace.

Here’s what to do next:

• Deliberately set aside your own perspective for a moment. 
• Intentionally walk a mile in someone else’s shoes. 
• Put yourself in the position of the person you are talking to. 
• Show empathy, show interest in others.
• Leave the comfort zone of your own head to emerge in a world even bigger than the space between your ears — the outside world with all its colors and vibes! 

-A.